Дечко Узунов - „аристократ на въображението“
„ Ако 
за Пикасо споделят, че си е присвоил цялото минало столетие, за нас това се отнася за Дечко Узунов... Допринесъл най-вече за европеизацията на българското изкуство, запазвайки почитта и обичта към своята страна и обичаи... “ ~ проф. Аксиния Джурова
Дечко Узунов е един от най-големите майстори на актуалната българска живопис. Роден е на 22 февруари 1899, в Казанлък, Княжество България, където първо е възпитаник на Чудомир. Влиза в художествените събития още при започване на кариерата си, втората половина на 20-те години на XX век, и се задържа там до края на своето творчество близо шест десетилетия по-късно.
Дечко Узунов рисува фрески в казанлъшката черква „ Свети Йоан Предтеча “, във фоайето на Хотел " Казанлък ", като подарък за своите съграждани, в карловския " Дом на културата ", в Старозагорската опера, в Народната опера, Народния спектакъл, НДК и Съдебната палата в София. Илюстрира голям брой книги, измежду които на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев. По покана на Николай Масалитинов и Кръстьо Мирски основава декорите и костюмите за някои театрални и балетни постановки в Народния спектакъл: „ Престъпление и наказване “ на Достоевски, „ Любов “ на Пол Жиралди, „ Професията на госпожа Уорън “ на Бърнард Шоу, „ Почивка в Арко Ирис “ на Димитър Димов, балета „ Тракия “ на Петко Стайнов.
Става член на художественото сдружение „ Родно изкуство “, в чиито изложения и прояви непроменяемо взе участие. От 1932 е учител в Художествената академия и реализира първата си независима галерия. Дечко Узунов, с изключение на 
художник, е и професор, учен, ректор на Художествената академия, шеф на Националната художествена изложба, ръководител на Съюза на българските художници, почетен член на задгранични академии.
Художественото завещание, което оставя е извънредно разнообразно откъм тематики, жанрове и типове изобразително изкуство – както изящни, по този начин и приложни. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална комбинация с исторически, древен, митологични и модерни сюжети. Илюстрира голям брой книги, измежду които такива на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев.
Чрез разнообразието на изразните си похвати като че ли се пробва да внуши, че за всяка мисъл има еластичен еквивалент. Това му печели и прозвището „ благородник на въображението “. По своя мащаб творчеството му надвишава националните ни граници, по тази причина и през 1999 ЮНЕСКО афишира Дечко Узунов за световноизвестна персона по случай 100-годишнината от рождението му, по този начин създателят получава посмъртно още едно самопризнание за своя принос в изкуството.
„ Една от чертите на нашето изкуство, както и музиката, е интернационалният му темперамент. Чрез него народите по-лесно реализират културно и духовно сплотяване. В какво имам вяра ли? Вярвам в безсмъртието. Животът е това, което е излязло от сърцето, от чувствителността, от всичко, което е добротата. Това, което си основал, това е твоят живот. “
